Albert Dumont (1842 - 1884)

 

 

        Албер  Дюмон  е  археолог  и  висш  френски  администратор. След завършването на  гимназия  в  Страсбург  през  1861 г. продължава образованието си в Екол  Нормал  (LEcole  Normale).  Получил  магистърската  си  степен  по  история  през  1864 г., Албер  Дюмон  е  назначен  във  френското  училище  в  Атина (LEcole  francaise dAthenne), където остава  четири години. По-късно  посещава различни  страни  на  Изтока и се  запознава  със  съчиненията  на  редица  известни  писатели  и  пътешественици.  През  1868 г.  младият  учен  е  натоварен  с  археологическа  мисия  в  Тракия.  След избухването на  Френско-пруската  война през  1870 г. се записва  като  войник  във  френската  армия.

         През  1872 г.  Дюмон  се  връща  в  Гърция  и  му е възложена нова  мисия  на  Изток, по  време  на  която събира  материали  за  своя  обширен  труд  върху  гръцката  керамика.  По  това  време  държавните  власти  във  Франция  решават  в  Рим  да  се основе  френско  училище  по  археология (Ecole  francaise  dArcheologie).  Избран  да  изпълнява  функциите  на  негов директор,  А. Дюмон  предприема  трудната задача  да  намери  подходяща  сграда  за  училището  и  да го издигне като  авторитетно  място  в  научния  живот  на  Италия.  Мисията му   успява  и  само  две  години  по-късно  -  на  20.11.1875 г.,  е  издаден  декрет  за  основаването  на  френското  училище  в  Рим.  През  същата  1875 г.  френските власти предлагат на Дюмон директорския пост на френското  училище в Атина и в крайна  сметка  той  приема  най-вече  заради  личните  си  предпочитания  и  научните  си занимания.  След  завръщането  си  във  Франция  през  1878 г.  последователно  е  назначен  за  ректор  на  университетите  в  Гренобъл и Монпелие.  През  1879 г.  поема  управлението  на  висшето  образование  във  Франция.  Умира  преждевременно  на  42  години.

         Многобройните научни  трудове  на  проф. А. Дюмон  са  в областите  праисторическа  археология,   християнска/византийска  археология,   история  на  изкуството  и  институциите.  Тези  тематики  са  разработени  задълбочено  и  представляват  научен  принос  в  историята,  археологията  и  изкуствознанието.  Книгата  му „Балканът  и  Адриатика”,  излязла  през  1873 г.,  е  свидетелство  за  задълбочения му подход при проучването на проблемите,  свързани  със  съперничествата  между  отделните  расови  общности  и  полетата  на  сблъсък  на  интересите  между  тях.  В  този  смисъл  проф. А. Дюмон  посочва  Балканския  полуостров  като  театър  на  множество  конфликти.  Проф. А. Дюмон  е  основател  на  Бюлетин  за  елинистически  изследвания (Bulletin  de  correspondanсe  hellenique) - научно  списание, което  през годините се  налага  като  бележит  представител  на  френската  научна  мисъл  за  Гърция  и  нейната  култура.

        Значителен е приносът на  проф.  Дюмон  като  ръководител  на  висшето  образование  във  Франция.  По време на  неговото управление се  увеличава  броят  на  катедрите  във  френските  университети,  води се политика на материално  стимулиране  на  науката  чрез  държавни  дотации  за  научните  библиотеки  и  лаборатории, усъвършенстват  се методите  на  преподаване  във  френските  висши  училища.  Усилията на  проф.  Дюмон  да  постави  френското  висше  образование  на по-високо  научно  и  образователно  ниво  са  отразени  в  публикуваната  след  смъртта  му  книга  от  негови  речи  и  статии,  озаглавена  „Бележки  и  речи”, 1885. 

Издания