Louis Leger (1843-1923)

           Луи  Пол  Мари  Леже   е  френски  лингвист,  историк  и  славист,  роден  в  Тулуза  на  13.01.1843 г.  След  като  завършва  с  отличие  известната  по  онова  време  гимназия  "Луи  льо  Гран",  още  20-годишен, през  1863  г. започва  да  учи  полски  език  и  литература. Покрай  приятелството  с  Йозеф  Фриц,  изгнанник  в  Париж,  той  започва  да  се  интересува  от  чехите  в  Бохемия  и  от  славянските  народи  в  цялост.  Първото  му  пътуване  с  научна  цел  е  през  1864  г.  до  Бохемия,  която  е  обект  на  неговите  две  първи  научни  разработки. През  1868  г. защитава  две  докторски  тези  -  за  Св.  Св.  Кирил  и  Методий  и  за  хрониката  на  монаха  Нестор.

            По  това  време  Леже  е  поканен  в  Сорбоната  да  чете  курс  лекции  по  руска  граматика  и  литературна  история  на  чехи,  поляци  и  сърби.  По  време  на  Парижката  комуна    ръководи в Прага  издаването  на  френски  вестник.  През  1872  и  1874 г.  са му възложени  две  научни  мисии  в Русия,  а  през  1880 г.  е  изпратен  като  представител  на  Франция  в  Москва  във  връзка  с  тържественото  откриване  на  паметник  на  А. С. Пушкин.  Същата  година  завежда  и  преподаването  на  руски  език  в  Училището за живи източни езици в  Париж.

           След  отзвука  на  Априлското  въстание  в  България  от  1876 г.  Леже  пише  редица  статии  във  френски  вестници  и  списания  в  защита  на  българската  кауза.  Посещава  Княжество  България  през  1882  г.  и  описва  впечатленията  си  от  това  пътуване  в  книгата  си "La Savele Danube et le Balkan". Книгата  излиза  през  1884 г.,  когато  Леже е  избран  за  почетен  член  на  Българската  академия  на  науките.  Член  е и  на  академиите  на  науките  в  Санкт  Петербург,  Белград,  Букурещ,  Прага  и  др.  През  1885 г.  е  титуляр  на  Катедрата  по  славянски  езици  и  литература  в  Колеж  дьо  Франс. Първите  му  лекции  са  посветени  на  България. Представя  и  автобиографията  на  Софроний  Врачански (Житие  и  страдания  грешного  Софрония),  която  превежда  на  френски  език.  През  същата  година  издава  и  книгата  "България".

   

 

Издания